Респираторните заболявания могат да засегнат дихателните пътища, белодробния паренхим или контрола на дишането по време на сън. Клиничната картина варира от интермитентно свирене до хроничен задух и повтарящи се инфекции.
Този преглед е организиран като обща медицинска информационна страница с фокус върху клиничната група, представителните заболявания и стандартните пътища за оценка и проследяване.
Клиничният преглед определя обхвата на тази категория и обяснява кои органи, физиологични функции и диагностични въпроси попадат в нея. Разделът е структуриран като обща медицинска справка, а не като индивидуален план за грижа.
Оценката разглежда тютюнева експозиция, риск от инфекции, физическа поносимост, оксигенация, симптоми по време на сън и характера на кашлицата. Диагностиката често включва преглед, спирометрия, образна диагностика на гръден кош, микробиология и пулмологичен преглед.
Респираторните заболявания могат да засегнат дихателните пътища, белодробния паренхим или контрола на дишането по време на сън. Клиничната картина варира от интермитентно свирене до хроничен задух и повтарящи се инфекции.
Изброените по-долу заболявания са подбрани като представителни диагнози за тази клинична система. Те не изчерпват всички възможни състояния в категорията, но добре илюстрират основните диагностични модели, симптомните клъстери и темите, които обикновено изискват проследяване.
Хронично възпалително заболяване на дихателните пътища със свирене, кашлица, стягане в гърдите и вариабилна обструкция. Оценката на Астма обикновено включва модела на кашлица, оксигенацията, физическия капацитет, образните находки и риска от повторни обостряния. Проследяването се определя от стабилността на симптомите, белодробната функция и нуждата от пулмологичен контрол. При рутинната оценка се отчитат ходът на симптомите, функционалното отражение, рискът от усложнения и вероятността от повторни изследвания.
Прогресивно обструктивно белодробно заболяване с хронична кашлица, храчки, задух и екзацербации. Оценката на Хронична обструктивна белодробна болест обикновено включва модела на кашлица, оксигенацията, физическия капацитет, образните находки и риска от повторни обостряния. Проследяването се определя от стабилността на симптомите, белодробната функция и нуждата от пулмологичен контрол. Дългосрочната преценка обикновено проследява отговора към стандартното лечение, появата на нови алармиращи признаци и нуждата от специализирана преоценка.
Инфекция на белодробния паренхим с температура, кашлица, храчки, плеврална болка или задух. Оценката на Пневмония обикновено включва модела на кашлица, оксигенацията, физическия капацитет, образните находки и риска от повторни обостряния. Проследяването се определя от стабилността на симптомите, белодробната функция и нуждата от пулмологичен контрол. При рутинната оценка се отчитат ходът на симптомите, функционалното отражение, рискът от усложнения и вероятността от повторни изследвания.
Необратимо разширяване на бронхите с хронична продуктивна кашлица, инфекции и възпаление на дихателните пътища. Оценката на Бронхиектазии обикновено включва модела на кашлица, оксигенацията, физическия капацитет, образните находки и риска от повторни обостряния. Проследяването се определя от стабилността на симптомите, белодробната функция и нуждата от пулмологичен контрол. Дългосрочната преценка обикновено проследява отговора към стандартното лечение, появата на нови алармиращи признаци и нуждата от специализирана преоценка.
Група паренхимни белодробни заболявания със суха кашлица, задух при усилие и намален белодробен обем. Оценката на Интерстициална белодробна болест обикновено включва модела на кашлица, оксигенацията, физическия капацитет, образните находки и риска от повторни обостряния. Проследяването се определя от стабилността на симптомите, белодробната функция и нуждата от пулмологичен контрол. При рутинната оценка се отчитат ходът на симптомите, функционалното отражение, рискът от усложнения и вероятността от повторни изследвания.
Прогресивно фиброзиране на белодробната тъкан със задух при усилие и нарушен газообмен. Оценката на Пулмонална фиброза обикновено включва модела на кашлица, оксигенацията, физическия капацитет, образните находки и риска от повторни обостряния. Проследяването се определя от стабилността на симптомите, белодробната функция и нуждата от пулмологичен контрол. Дългосрочната преценка обикновено проследява отговора към стандартното лечение, появата на нови алармиращи признаци и нуждата от специализирана преоценка.
Хронична продуктивна кашлица, най-често свързана с тютюнопушене, често в припокриване с ХОББ. Оценката на Хроничен бронхит обикновено включва модела на кашлица, оксигенацията, физическия капацитет, образните находки и риска от повторни обостряния. Проследяването се определя от стабилността на симптомите, белодробната функция и нуждата от пулмологичен контрол. При рутинната оценка се отчитат ходът на симптомите, функционалното отражение, рискът от усложнения и вероятността от повторни изследвания.
Нарушение на дишането по време на сън с прекъсвания в потока на въздуха, хъркане и дневна сънливост. Оценката на Сънна апнея обикновено включва модела на кашлица, оксигенацията, физическия капацитет, образните находки и риска от повторни обостряния. Проследяването се определя от стабилността на симптомите, белодробната функция и нуждата от пулмологичен контрол. Дългосрочната преценка обикновено проследява отговора към стандартното лечение, появата на нови алармиращи признаци и нуждата от специализирана преоценка.
Клиничната изява варира според стадия на заболяването, неговата продължителност, придружаващите болести и засегнатата органна система. Някои прояви са интермитентни и неспецифични, а други по-ясно насочват към възпаление, структурно увреждане, хормонален дисбаланс или прогресия.
Рискът рядко се обяснява само с една причина. В практиката се разглеждат наследствена предразположеност, възраст, фактори на средата, имунна активност, метаболитно състояние, лекарствена експозиция и придружаващи заболявания.
Диагностичната оценка обикновено започва с анамнеза и преглед, след което се насочва към лаборатория, образни изследвания, ендоскопия, микробиология, патология или специализирани тестове според предполагаемото заболяване. Целта е да се определи тежестта, да се изключат алтернативи и да се разпознаят усложненията навреме.
Стандартното лечение зависи от потвърдената диагноза, тежестта на болестта, скоростта на прогресия и съотношението между поддържаща, медикаментозна, процедурна или хирургична грижа. Дългосрочният план често съчетава симптомен контрол, лечение, насочено към болестта, профилактика, рехабилитация и планирана преоценка.
Лечението може да включва инхалаторна терапия, белодробна рехабилитация, отказ от тютюнопушене, лечение на инфекции, кислородна поддръжка, техники за очистване на дихателните пътища, ваксинация и лечение на възпалителна или фиброзна болест.
Проследяването не се основава само на симптомите. В дългосрочен план често се следят обективни показатели, функционална промяна, поносимост към лечението, модел на рецидив и моментът, в който е нужна специализирана или спешна преоценка.
Monitoring of respiratory disease focuses on oxygenation, exacerbations, infection burden, exercise tolerance, and timely pulmonary referral if the condition becomes unstable.
Свързаните категории се показват там, където симптомите, органното засягане или диагностичните пътеки често се припокриват. Тези връзки помагат на посетителите да преминават между близки клинични системи без дублиране на едни и същи профили на заболявания.
Посочените източници служат като обща публична медицинска основа за описанията на заболяванията и за структурата на категориите. Те подпомагат фактическата последователност между езиците, а не заместват пряка клинична оценка.
Тази категория обхваща състояния на дихателните пътища и белите дробове, включително астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), пневмония, бронхиектазии, интерстициална белодробна болест, пулмонална фиброза, хроничен бронхит и сънна апнея.
Честите симптоми включват кашлица, свирене, задух, стягане в гърдите, повтарящи се гръдни инфекции и намалена физическа издръжливост. Симптомите може да бъдат интермитентни или постоянни в зависимост от заболяването.
Обадете се на спешна помощ при тежък или внезапен задух, гръдна болка, посиняване на устните, изкашляне на кръв или затруднено дишане, което пречи на говора. Те може да сигнализират животозастрашаващ проблем и изискват незабавна медицинска помощ.