Имунологичните нарушения се развиват, когато имунният отговор е погрешно насочен, прекомерен или хронично възпалителен. Те могат да засегнат един орган или множество системи.
Този преглед е организиран като обща медицинска информационна страница с фокус върху клиничната група, представителните заболявания и стандартните пътища за оценка и проследяване.
Клиничният преглед определя обхвата на тази категория и обяснява кои органи, физиологични функции и диагностични въпроси попадат в нея. Разделът е структуриран като обща медицинска справка, а не като индивидуален план за грижа.
Оценката включва общи симптоми, ставно възпаление, кожни промени, сухота на лигавиците, мускулна слабост, органна дисфункция и лабораторни белези на имунна активация. Често са нужни специализирани прегледи, серология, образна диагностика и органна оценка.
Имунологичните нарушения се развиват, когато имунният отговор е погрешно насочен, прекомерен или хронично възпалителен. Те могат да засегнат един орган или множество системи.
Изброените по-долу заболявания са подбрани като представителни диагнози за тази клинична система. Те не изчерпват всички възможни състояния в категорията, но добре илюстрират основните диагностични модели, симптомните клъстери и темите, които обикновено изискват проследяване.
Хроничен автоимунен артрит със симетрична болка, оток, скованост и постепенно функционално ограничение. Оценката на Ревматоиден артрит обикновено разглежда автоимунните маркери, органното засягане, възпалителната активност и влиянието върху ежедневната функция. Проследяването е насочено към активността на болестта, безопасността на лечението и ранното разпознаване на органни усложнения. При рутинната оценка се отчитат ходът на симптомите, функционалното отражение, рискът от усложнения и вероятността от повторни изследвания.
Мултисистемно автоимунно заболяване, което може да засегне кожа, стави, бъбреци, кръвни клетки и нервна система. Оценката на Системен лупус еритематозус обикновено разглежда автоимунните маркери, органното засягане, възпалителната активност и влиянието върху ежедневната функция. Проследяването е насочено към активността на болестта, безопасността на лечението и ранното разпознаване на органни усложнения. Дългосрочната преценка обикновено проследява отговора към стандартното лечение, появата на нови алармиращи признаци и нуждата от специализирана преоценка.
Автоимунно заболяване на екзокринните жлези със сухи очи, сухота в устата, умора и системни прояви. Оценката на Синдром на Сьогрен обикновено разглежда автоимунните маркери, органното засягане, възпалителната активност и влиянието върху ежедневната функция. Проследяването е насочено към активността на болестта, безопасността на лечението и ранното разпознаване на органни усложнения. При рутинната оценка се отчитат ходът на симптомите, функционалното отражение, рискът от усложнения и вероятността от повторни изследвания.
Болест на съединителната тъкан със съдова дисфункция, кожно втвърдяване, фиброза и органно засягане. Оценката на Системна склероза обикновено разглежда автоимунните маркери, органното засягане, възпалителната активност и влиянието върху ежедневната функция. Проследяването е насочено към активността на болестта, безопасността на лечението и ранното разпознаване на органни усложнения. Дългосрочната преценка обикновено проследява отговора към стандартното лечение, появата на нови алармиращи признаци и нуждата от специализирана преоценка.
Възпалително мускулно-скелетно заболяване, свързано с псориазис, дактилит, ентезит и ставно увреждане. Оценката на Псориатичен артрит обикновено разглежда автоимунните маркери, органното засягане, възпалителната активност и влиянието върху ежедневната функция. Проследяването е насочено към активността на болестта, безопасността на лечението и ранното разпознаване на органни усложнения. При рутинната оценка се отчитат ходът на симптомите, функционалното отражение, рискът от усложнения и вероятността от повторни изследвания.
Възпалителни заболявания на кръвоносните съдове, които могат да причинят обрив, невропатия, бъбречно увреждане или исхемия. Оценката на Васкулитни синдроми обикновено разглежда автоимунните маркери, органното засягане, възпалителната активност и влиянието върху ежедневната функция. Проследяването е насочено към активността на болестта, безопасността на лечението и ранното разпознаване на органни усложнения. Дългосрочната преценка обикновено проследява отговора към стандартното лечение, появата на нови алармиращи признаци и нуждата от специализирана преоценка.
Възпалителна миопатия с проксимална мускулна слабост и характерен кожен обрив. Оценката на Дерматомиозит обикновено разглежда автоимунните маркери, органното засягане, възпалителната активност и влиянието върху ежедневната функция. Проследяването е насочено към активността на болестта, безопасността на лечението и ранното разпознаване на органни усложнения. При рутинната оценка се отчитат ходът на симптомите, функционалното отражение, рискът от усложнения и вероятността от повторни изследвания.
Хронична възпалителна васкулитна болест с орални афти, генитални язви, очно заболяване и кожни лезии. Оценката на Болест на Бехчет обикновено разглежда автоимунните маркери, органното засягане, възпалителната активност и влиянието върху ежедневната функция. Проследяването е насочено към активността на болестта, безопасността на лечението и ранното разпознаване на органни усложнения. Дългосрочната преценка обикновено проследява отговора към стандартното лечение, появата на нови алармиращи признаци и нуждата от специализирана преоценка.
Клиничната изява варира според стадия на заболяването, неговата продължителност, придружаващите болести и засегнатата органна система. Някои прояви са интермитентни и неспецифични, а други по-ясно насочват към възпаление, структурно увреждане, хормонален дисбаланс или прогресия.
Рискът рядко се обяснява само с една причина. В практиката се разглеждат наследствена предразположеност, възраст, фактори на средата, имунна активност, метаболитно състояние, лекарствена експозиция и придружаващи заболявания.
Диагностичната оценка обикновено започва с анамнеза и преглед, след което се насочва към лаборатория, образни изследвания, ендоскопия, микробиология, патология или специализирани тестове според предполагаемото заболяване. Целта е да се определи тежестта, да се изключат алтернативи и да се разпознаят усложненията навреме.
Стандартното лечение зависи от потвърдената диагноза, тежестта на болестта, скоростта на прогресия и съотношението между поддържаща, медикаментозна, процедурна или хирургична грижа. Дългосрочният план често съчетава симптомен контрол, лечение, насочено към болестта, профилактика, рехабилитация и планирана преоценка.
Лечението може да включва противовъзпалителна терапия, кортикостероиди, болест-модифициращи лекарства, биологична терапия, рехабилитация, органопротекция и проследяване на токсичност и прогресия.
Проследяването не се основава само на симптомите. В дългосрочен план често се следят обективни показатели, функционална промяна, поносимост към лечението, модел на рецидив и моментът, в който е нужна специализирана или спешна преоценка.
Monitoring of immune system disorders includes disease activity, medication safety, organ complications, and rapid specialist referral when systemic warning signs appear.
Свързаните категории се показват там, където симптомите, органното засягане или диагностичните пътеки често се припокриват. Тези връзки помагат на посетителите да преминават между близки клинични системи без дублиране на едни и същи профили на заболявания.
Посочените източници служат като обща публична медицинска основа за описанията на заболяванията и за структурата на категориите. Те подпомагат фактическата последователност между езиците, а не заместват пряка клинична оценка.
Тази категория обхваща автоимунни и имунно-медиирани състояния, включително ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, синдром на Сьогрен, системна склероза, псориатичен артрит, васкулитни синдроми, дерматомиозит и болест на Бехчет.
Признаците може да включват постоянна ставна болка или оток, продължителна умора, повтаряща се или необяснима температура, кожни обриви, сухи очи или уста и симптоми, засягащи множество органи. Моделите варират значително между отделните заболявания.
Потърсете оценка при постоянен ставен оток, повтаряща се необяснима температура или симптоми, засягащи няколко телесни системи. Признаци за органно засягане — като задух, гръдна болка или бъбречни промени — изискват незабавна специализирана оценка.